Наука и Техника.ХЪБЪЛ Наука и Техника

Представите ни за Вселената експлодират.

                Преди осем години космическият телескоп “Хъбъл” достигна своята орбита и ние за пръв път успяхме да хвърлим поглед към най-отдалечените части от космоса. Макар първоначално да възникнаха проблеми, които застрашиха плановете на астрономите, днес телескопът ни осигурява невероятни снимки. Те постоянно ни поднасят изненади.

Отдалеч телескопът "Хъбъл" прилича на спътник: цилиндър с големината на автобус и два големи слънчеви панела. "Хъбъл" обаче е нещо повече. Освен наблюдението на Земята и преноса на данни той има друга, много по-важна задача. "Хъбъл" промени представите ни за вселената. Космическият телескоп изследва космоса вече повече от 8г. Заснел е над 120 000 снимки - от планетите от Слънчевата система до най-отдалечените галактики. От тях става ясно, че процесите в нашата Вселена са много по-драматични и динамични, отколкото сме си представяли досега. Оказва се, че живеем в спокойно кътче на Вселената - далеч от регионите, където действат природните стихии. От време на време драматичните събития се приближават към нас. Това се случи например през 1994г., когато кометата "Шумейкър-Леви-9" падна върху Юпитер на 21 парчета. "Хъбъл" ни осигури неповторими снимки от тази колизия. В атмосферата на планетата изригваха огромни огнени топки, които после падаха на повърхността й и оставяха черни белези с големината на земята. Това ни припомня, че катастрофа като тази преди 65 млн. години, когато на планетата ни са измрели динозаврите, може да се повтори по всяко време. Близо до умираща звезда. Най-често обаче мегасъбитията се разиграват далеч от нас. В съзвездието Боздуган в Южното небе на разстояние 9 000 св. год. се намира звездата Ета Карина. Тя обикновено не може да се види с просто око. През 1843г. обаче тя за кратко заблестяла силно на небосвода и се превърнала във втората по яркост звезда. "Хъбъл" ни показва причините за това явление. На снимките се вижда, че това не е нормална звезда. Различават се две огромни кълба от газ, всяко от тях с големината на една слънчева система. Кълбата се разширяват със скорост над 3 млн. км/ч и се отдалечават от централната звезда, която изцяло е покрита с газове и прах. Никога досега не сме се приближавали толкова до експлозията на звезда. Астрономите се удивяват, че този великан, много по-голям от Слънцето, отдавна не е експлодирал като свръхнова. Ета Карина е умираща звезда. "Хъбъл" ни дава познания за началото на този процес. В голямата мъглявина Орел, отдалечена на повече от 7 000 св. год. от нас, се образуват огромни облаци от газове и прах. В тях възникват нови звезди. Свидетели сме на раждането на една слънчева система в стадия преди образуването на планетите. Именно мечтата за подобна информация доведе до създаването на космическия телескоп. Между първите опити на немския ракетен конструктор Херман Оберт до осъществяването на идеята от НАСА изминаха 43 години. Първите проекти в тази насока са реализирани в периода 1966-1972г., когато в орбита са изведени първите ОАО спътници (Orbiting Astronomical Observatories). НАСА създава 4 такива спътника, оборудвани с малки огледала с диаметър едва 80 см. Оказва се, че само два работят безупречно. Все пак е доказано, че проектът с голям космически телескоп е осъществим. Въпреки малките им размери спътниците осигуряват огромно количество научна информация, включително и първите доказателства за съществуването на черни дупки. Успешната мисия на ОАО спътниците проправя пътя на "Хъбъл". Телескопът е изпратен в орбита обаче едва през 1990г. Неправилно шлифовано главно огледало. Проектът "Хъбъл" е съпътстван с финансови трудности от самото начало. Европа е предизвикана да участва. За зла беда НАСА прави огромна грешка в преценката си на доставчика за главното огледало с диаметър 2,4м. Фирмата производител не прави проверка за качеството, необходима да се удостовери, че главното огледало отговаря на високите изисквания. Когато през 1990г. "Хъбъл" най-после е извезен в орбита, се оказва, че главното огледало е неправилно шлифовано и е прекалено плоско. Наистина отклонението е 1/50 от човешкият косъм, но е достатъчно, за да застраши изключително скъпия проект. Всички опити за фокусиране пропадат. Не е възможно да се получат действително ясни снимки. Те приличат на тези, които са правени през "мътната" земна атмосфера. За щастие "късогледството" на "Хъбъл" бе коригирано до голяма степен с помощта на компютър. Въпреки това снимките остават ясни само при космически обекти с ясни очертания. Затова отначало са правени снимки само на яркоосветените планети от Слънчевата система. Славата на НАСА е застрашена. При тези предпоставки вече се получават сравнително добри снимки от "Хъбъл". Разрешени са проблемите и с вибрациите на слънчевите панели. Те не са построени достатъчно солидно и лесно поддават. Въпреки това ситуацията е достатъчно конфузна за НАСА. Името и славата й са поставени на карта в началото на коригиращата мисия през Декември 1993г. Подменени са инструменти, вградена е коригираща оптика, един от дефектните панели е заменен. Сложната мисия е изпълнена перфектно. Сега вече звездите се виждат ясно като светли точки. След 3 години в космическото пространство "Хъбъл" вече се обръща не само към близките звезди и галактики, но и към по-отдалечените части на Вселената. Успехът не закъснява. От този период е може би най-известната снимка, направена с помощта на телескопа. Това е така наречената Huble Deep Field фотография. На нея се виждат галактики от периода, когато Вселената е била едва на няколко млрд. години. Изненадващо на снимката се виждат спираловидни и елипсовидни галактики, подобни на тези в близката ни околност. Различават се и няколко малки по размери и екзотични на вид галактики. Те често са оцветени в синьо, което е признак за активното образуване на горещи сини звезди. В близост до Земята отдавна вече няма подобни галактики. Те може би са били погълнати от по-големи звездни системи. Изобщо "Хъбъл" ни показва, че възгледите ни за развитието на галактиките се нуждаят от основна корекция. Очевидно е нормално галактиките да се сблъскват и да променят изцяло формата си. Днес е разпространено схващането, че огромните елипсовидни галактики, в които вече не се образуват нови звезди и няма нито газове, нито прах, са възникнали след сблъсъка на известните ни спираловидни галактики. Първата черна дупка е открита. Предполага се, че черните дупки, които поглъщат газове и прах от околността си, образуват ядрата на повечето галактики. Снимките от "Хъбъл" потвърждават това. На тях ясно се виждат вихри от газове, които биват поглъщани. Измервания на скоростта на движение на газовете във вихрите подкрепят теорията, че в центъра им има черна дупка. Скоростта е толкова голяма, че единствено гравитацията на черна дупка е в състояние да осигури достатъчно енергия за движението. При заснемането на планетите от Слънчевата система "Хъбъл" играе ролята на метеорологичен спътник. В два от случаите са наблюдавани мощни бури на Сатурн. В горните слоеве на атмосферата се издигат огромни облаци от амоняк и се разпростират над обширни райони от планетата със скорост до 2000 км/ч. С помощта на инфрачервени инструменти "Хъбъл" успя да надникне и през пелената от облаци, обгръщаща най-голямата луна на Сатурн - Титан. Бе открит континент с размерите на Австралия. Той е заобиколен от море, състоящо се вероятно от течен метан. Това са изключително важни данни за конструирането на европейската сонда "Хюйгенс", която трябва да кацне на Титан през 2004г. Космическият телескоп откри още много важни неща в нашата Слънчева система - от първите предпазливи изследвания на Плутон до последните информации за хаотичния климат на Марс, който очевидно се колебае между студено облачно време и умерени температури, съпроводени с прашни бури. "Хъбъл" продължава да функционира добре. На всеки 2 години на телескопа се извършват подобрения и поправки. За съжаление супертелескопът има ограничен живот. Последният полет по поддръжката на системата ще се състои през 2002г. Според сегашните проекти "Хъбъл" после ще продължи да работи без поддръжка, докато системите се разпаднат. Предполага се, че това ще стане през 2005г. - след 15 години работа в Космоса. Изстрелването на заместник на "Хъбъл" е проектирано най-рано за 2007г. Явно астрономите ще трябва да почакат около 2 години, преди да получат нови и сигурно също така сензационни снимки от глъбините на Вселената.

Виделин М. Молдовански

email:[email protected]

Очаквам вашите мнения и коментари!

начало | албум | връзки | чандра | хъбъл | тунгуска | разкази | съвети